Lightdeth герои

Go down

Lightdeth герои

Писане by Lightdeth on Пон Юли 09, 2018 5:41 pm

Име на героя: Айсък Дитрих - Хаджиме



Години: 20

История: Всеки един живот започва на определено място и при определени обстоятелства. Не всеки обаче. Айсък съществува от двайсет години и от мига, в който се помни той е това, което е, но бил ли е роден или не, съсдаден, нечий прототип, експеримент или просто нещо...съществуващо по нечие желание, дори и създаден от нечие въображение, той все пак беше...съществуващ. Помнеше себе си като дете, скитащо по пусти полета, изоставени градове, черни улици, по бледо слънце и мъглива луна, винаги сам и неразбиращ. Но не беше точно така, той разбираше какво е, знаеше много добре и какво умее, а дори понякога да го бъркаха с момиче, отново нямаше значение. Тялото му можеше да израства, подпомагано от магии и заклинания, които се намираха в умът му без да знае от къде и как, но с отварянето на очите си, всичко просто беше там. Но дори и така, детинският му нрав се запази, дори прекалено и имаше неща, на които се възхищаваше почти като невръстно хлапе. И постепенно съчета в себе си и възрасгният и детето.
Заедно със знания за ритуали и книги, имена на фантастични мигологии, легенди и съвсем обикновени хора. Спомен и за едно крилато същество с бледолилавишкава коса и перленосини очи. За себе си, но приживе.
Спомен за своето отражение в ледената повърхност на малко езеро, спомен за ангелската си същност и после забравата.
Айсък беше роден от светла енергия, ангел създаден от магьосник като помощник, отдаващ енергия, помощник, който да катализира магията и да я разпределя. А после бил унищожен, все едно непотребва вещ, но нещо от него се запазило и продължило да същесгвува, да се гради, да събира чужда сила в себе си, за да продължи да живее...само от волята и обичта към света. Така той станал дете на десет години, освобождавайки духовната енергия на себе си от онзи свят на астрал между живия свят и отвъдния. Дете, неподчинено на нищо и никого, защото реално само било създател на себе си.
И десет години така...десет години мрак и тишина, в стремеж да изгради себе си като действително същество, с тялото и чувствата си, със страсти и омраза, завист, гняв и...бонбони. Бонбони. Именно бонбоните и сладките се превърнали в неразделна част от Айсък, единственото, което можело да го накара да де откаже от някоя своя първоначална идея. Единственото...докато не се появила Тя.
За всичките години Айсък Дитрих не веднъж вдигал мъртвия от гроба, за свое удоволствие, игра, представление, за ужас на хората, на онези, които можели да живеят чрез майки и бащи, които можели да се обичат, да раждат, да се грижат. О, той изглеждал мил и чаровен, съвсем невинен, но това, което помнем от миналото, от времето, в което бил просто остатъчна енергия, поляритет от злокобно заклинание, го изпълвали с омраза към наистина живите, дори и това, което взимал от тях, души, чувства, тела, не можели да го задоволят, дори чуждата топлина, към която се настроил не била достатъчна. А той обичал да си играе така, да съблазтява, убива, а после съживява, да кара живите му мъртавци да се разкъсват взаимно точно като кукли на конци. Докато не се появила Тя.
Какво се случило и как, той никога не би споделил, но е факт, очевидно доказателство, че момиченцето, което се движи с него вече година е живо и го обича, сякаш той е баща й. А тя е сираче, болно дете, за което Айсък се грижи и за което търси лек, защото не желае да отнеме последния й дъх и после да й вдъхне нов, защото тогава ще я загуби. А е привързан към нея.

Вид: Некромант (черен магьосник)
Раса: Човек (придобил дълголетие чрез забранена магия)

Особености - има спътник със себе си.
Спътник: Кю - име, което той й е дал.
Истинско име: Неизвестно, не го помни.


Години: 7

История: Момиченцето Айсък е намерил бита и захвъплена покрай една житна нива, със сигурност с цел да я изкълват враните и гарваните, но те не се доближили до мдетето, горящо от треска и кашлящо кръв. Това дете събудило нещо в некромансъра и той го взел със себе си, за да я излекува, а после да я отпрати. Смятал че не й е времето да умира, а и не мислел, че ще е забавно да си играе с трупа й. Обаче когато тя се събудила, не знаела нищо за себе си, дори не умеела и да говори, но се превърнала в най-важното нещо в цялото съществуване на Айсък.
avatar
Lightdeth

Брой мнения : 8
Join date : 09.07.2018
Местожителство : На съседния свят~

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите